Петък, 23 октомври 2020. Във Виктория бе почивен ден. От десетки години на този ден преди фути гранд файнал се провеждаше ежегодния парад. Това беше ден, на който хиляди от цяла Австралия се събираха за да гледат парада и да празнуват едно от най-големите събития в спортния календар на страната.
Това беше ден на радост – истински празник, но не и в лето господне 2020. Гранд финала на следващия ден събота се състоя в Бризбън където 30 хиляди души изпълниха стадиона за да се насладят на голямото спортно събитите и на прекрасната игра на двата отбора на Тигрите от Ричмонд, които след много оспорвана игра извоюваха победа над Котките от Джилонг, въпреки че последните водеха с цели 22 точки през втората четвъртина на мача.
Докато 30-те хиляди фенове на стадиона в Бризбън безгрижно гледаха мача без маски, рамо до рамо, сякаш пандемията от Ковид-19 беше някакъв лош сън от преди 4-5 месеца, Мелбърн - градът който сътвори гранд финала беше скован във 108-ия ден на lockdown - мрачен световен рекорд към който бяха прикачени ограничения никога невиждани в Австралия.
Правителството на Виктория оправда драконовите мерки наложени от премиера Даниел Андрюс със втората вълна от коронавируса, заляла Мелбърн благодарение на фаталните грешки и пропуски в хотелската карантина през март-април т.г.
Няма спор, че ситуацията в Мелбърн и Виктория по време на втората вълна беше тревожна.
Общо мнение беше, че са необходими определени ограничения.
Правителството обаче наложи ограничения, които изтриха от лицето на щата хиляди... ако не и десетки хиляди бизнеси, причиниха вълна от писхични разстройства и самоубийства – особен сред най-младите – и безапелационно отнеха почти всички човешки права. На хората остана само възможността да купват храна, алкохол, лекарства и да се разхождат до един, а по-късно до два часа на ден в рамките на 5 км от дома...
Едно от отнетите права беше исконното и конституционно право на хората да протестират. При всеки опит за някакъв вид протест, полицията беше използвана за бруталното му потушаване.
Но миналия петък, 23 октомври, нещо по-различно се случи...
Ден преди това Помощник комисарят на полицията във Виктория Люк Корнелиус каза на пресконференция, че протестирането не е незаконно и е човешко право.
На 23 октомври в 2 часа следобед хиляди, а не както казаха в основните медии 200-300 души, се събраха пред храма на признателността... Смея да кажа хиляди, защото аз бях там, видях със собствените си очи хилядите портестиращи и направих доста снимки като доказателство.
Днес, обаче няма да говорим за Freedom Day Rally, а за една покъртителна човешка история, разказана от участничка в протеста, която никога преди това не е протестирала.
Съдбата на баща й обаче я накара да се присъедини към демонстриращите, защото мерките и ограниченията наложени във Виктория, за да се спасят животи, станаха причина за много други жертви, които статистиките може би никога няма да отчетат и чийто брой може би далеч да надминава 900-те жертви на коронавирус в цяла Австралия.
Въпреки че Данел Ендрюс вдигна голяма част от ограниченията в Сряда тази седмица, 28 октовмри, и потвърди, че на 8 ноември още повече мерки че бъдат отменени, остава факта че последиците от най-дългия в света lockdown ще продължат да ни преследват години напред, така както тази жена никога няма да забрави, че загуби баща си...
