България има своя Ной в 21 век, който е взел под закрила в своя кораб редки животни, за да оцелеят. Нашият Ной са братята Сидер и Атила Седефчеви - дипломирани художници, завършили Художествената академия. Сидер живее в пиринското село Влахи. Атила. е в София и се занимава с административната част от бизнеса. Защото това е и мисия, и бизнес.
В началото на 90-те братята решават да издирят истински каракачански кучета. И покрай кучетата съживяват цяло животинско царство от изчезващи породи кучета, кози, коне и каракачански овце.
Но какви са каракачанските овце?
Ето обяснението на Сидер: Ражда се черно агне и до първата година остава черно към тъмнокафяво. „Омир е писал, че при траките се раждат черни агнета”. После започва да изсветлява към тъмно-сиво-кафяво, тъмносиво, сиво. Някои остават кафеникави, други съвсем сиви. Стадото е в едни пастелни тонове, все едно ги е рисувал художник. Само лицата остават черни. Вълната е по-твърда, космите са в два слоя и като вали, дъждът се стича по горния слой, а овцата остава суха. Връхна дреха от такава вълна може да опази човека сух. Чорапи от такава вълна нямат скъсване.
През лятото 500 чистокръвни каракачански овце пасат недалеч от връх Вихрен, на самия хребет на Пирин, на 2700 метра височина. Това е най-високопланинското стадо в България.
Има ли там вълци и кой пази голямото стадо?
Охрана са прочутите каракачaнски кучета. 50 каракачански кучета. Не е за вярване, но тези кучета почти не ядяли месо. Цяла седмица можели да изкарат с една паница качамак на ден (качамак е царевично брашно, разбъркано с гореща вода). Ето какво казва Сидер: Каракачанското куче е дисциплинирано, силно, мъдро, спокойно, без нервност, саможиво и самоинициативно. Изключително привързано към стадото. Може да лежи 2 часа, после изведнъж да стане звяр и после пак да е спокойно; пести си енергията; не лае без причина.
За такова куче биха мечтали всички овчари по света. Има ли интерес в България и в чужбина?
Да, идвали възторжени писма от Америка. Никога не били виждали толкова интелигентно куче, никога не били имали толкова работни кучета. Описвали как кучетата носели изгубено от стадото новородено агне, как спасили от пожар стопаните на къщата.
Много български села са обезлюдени итам са намерили дивопасящи коне високо по ливадите край Белмекен и язовир Батак. Сега имат 20-ина коня, които живеели свободно, високо в Пирин. Дано дойдат и кончета!
Но има и по-добри новини... За бобрите! До преди 2.5 века бобърът бил разпространен из цяла Европа и северна Азия. Но бил убиван за месо и кожа; хората унищожили местообитаването му. А те се занимават със строителство – преграждат потоци и малки реки с дървета, за да хващат риба.
Преди 2 години горски служители сигнализирали за “незаконна сеч”. Оказало се, че дърветата – върби и тополи – били изгризани по специфичния – “бобърски” начин и така бобърът бе преоткрит. Една от най-сладките снимки, които съм виждала, е майка-бобър, която плува по гръб, а на корема й е бобърчето.
