За разлика от 2013, сега премиерът Борисов изглежда по-твърд в намерението да не се поддава на уличен натиск. Той вече е и доста по-обигран, така че за последните две седмици, независимо от протестите, отчита успехи.
Първо, вотът на недоверие, искан от БСП по темата „корупция”, не мина. Второ – България стана официално член на ERM, европейския валутен механизъм или тъй наречената „чакалня на еврозоната”. Това е наистина огромно постижение, сравнимо с членството в ЕС и НАТО. Означава, че, при добро развитие, през 2023 страната може да премине към разплащане в евро, макар че това е само върхът на айсберга, под чиято повърхност са огромните скрити ползи.
Другата важна стъпка е от тази седмица – постигнатото от ЕС споразумение за парите, които държавите ще получат за справяне с последиците от коронавируса. За България са предвидени 29 милиарда евро, с един милиард повече от очакваното.
Получаването им обаче е обвързано не само с национална програма и засилени механизми за контрол, а и с особено актуалното за нас изискване за върховенство на закона. Това означава - ако например Холандия сметне, че България има проблеми с прилагането на закона, Амстердам ще може да блокира получаването на средствата.
Така че това са обективни, видими успехи на властта, които също разколебават част от протестиращите, поне онези, които сега ще си кажат – ами нямам време за протести, трябва да сядам да пиша проект, за да получа безвъзмездни европейски пари.
Политически анализ на Пламен Асенов
