Вината на българката Елена Брукс са завладяващи и олицетворяващи десетилетия опит в съчетаването на грозде от стари лозови насаждения с най-добрите традиции на занаятчийското винопроизводство.
В средата на 90-те, в опит да съживи изпадналата в колапс все още държавна винена индустрия, България внася няколко летящи уайнмейкъри/ винопроизводители от Австралия. Задачата им е да помогнат на българските винпроми да направят вина, които да стават за чуждите пазари, най-вече за английския.
Един от тези австралийци попада във Винпром Лясковец и единственият начин да общува с българските си колеги е с помощта на ученичката Елена Голакова, която учи английски и му превежда.
Тригодишният й стаж на преводач всъщност й дава сериозни познания за винарството, а професионалният й речник е завидно богат. Така се ражда интересът на самата Елена към виното, а също и първият й опит за собствено вино – шардоне, направено във... вкъщи.
След като завършва гимназия, желанието й да учи технология на виното не изненадва никого, а връзките с австралийските енолози й помагат през 1998 да се озове в едно от най-добрите винарски училища в света – Университета в Аделаида.
Днес Елена Брукс е сред най-ярките звезди на небосклона на австралийското винарство. Стои зад няколко успешни проекта, а списъкът с нейните наградени вина е безкраен.
