Като християнски празник, нощта на 24 срещу 25 декември има едно единствено значение - да се почете раждането на младия бог Исус Христос. В този смисъл този празник няма нищо общо с годишния календар,с края на изминалата и началото на следващата година.
В действителност при много европейски народи и особено много при българите, този празник е запазил и елементи от по-стар езически празник, който се е чествал на този ден и е имал съдържание, свързано с края на изминалата и началото на новата календарна година.
Новогодишното съдържание на празника на 25 декември идва от предхристиянската епоха, когато той е бил широко известен и почитан от старите сапейски народи - египтяни, месопотамци, перси, кавказки народи и др. но с друг смисъл. За тези народи Слънцето е главен бог и основа на техния годишен календар.
В тази връзка, тези народи са чествали 25 декември като празник на Раждащото (Възраждащото) се Слънце и го свързат с деня на зимното слънцестоене (21-22 декември), който има смисъл на старата и начало на новата година. Най-голяма популярност този празник добива сред персите, които наричат бога на Слънцето Митра.
По-късно празникът на бог Митра е зает и от римляните. Вярвало се, че в деня на зимното слънцестоене Слънцето (Митра) отива за три дни на гости на своята майка, където умира и в нощта на 24 срещу 25 декември се ражда отново. Годишният цикъл на раждането на Слънцето, неговото израстване, застаряване и смърт е бил много популярен при старите народи на Близкия Изток.
