Знаете ли че втората най-многобройната група бозайници са прилепите?
Любопитни факти и истории от цял свят, избрани и представени от д-р Мария Стайкова
Бозайници има навсякъде по света. Най-многобройната група бозайници са гризачите – мишки, плъхове, катерици, морски свичета, бобри, зайци. След групата на гризачите втората по брой група бозайници е групата на прилепите – с над 1 200 вида. В същност, една пета (1/5) от всички бозайници на света били прилепи. Има ги навсякъде, с изключение на полюсите. Разнообразието е голямо: някои са мънички – 10-тина сантиметра с разперени “крила” (в кавички); други са метър и половина с разперени “крила” (в кавички). Казвам “крила в кавички”, защото това са ръцете им, предните им крайници и между дъ-ъ-ългите пръсти има мембрана от тънка кожа.
Големите прилепи, които живеят в тропиците, обичали плодове. Малките прилепи хапвали насекоми и някои можели да изядат над 1000 комара за една нощ. (Нали съм алергична към ухапване от комар и с дни сърби, и се чеша, дали да не си взема прилеп за охрана от комарите...) Но имало и 2 вида прилепи, които се хранели с малки риби.
По намерените вкаменелости се приема, че са се появили преди 60 милиона години. Еволюцията им е започнала на сушата, на която сега са Австралия и Малайзия. Затова тук - в Австралия и Малайзия - има 290 вида прилепи.
Предшествениците на прилепите са живеели на дърветата. Ако са хванати за дървото с предните крака, ще е трудно да извъртят тялото и главата си и да освободят едната си ръка, за да уловят насекомо или да хванат плод. Но, ако са хванати за стъблото на дървото със задните си крака, могат лесно да извъртят тялото си и хванат плод със свободните си предни крака или да уловят насекомо с езика си. Освен това, ако се почувстват застрашени, от висящо положение могат веднага да литнат – просто се откачат и политат. Ако стоят на земята и разперят “крила”, “крилата” ще ударят в земята и няма да могат да литнат. Прилепите били много добри летци и можели да летят със скорост 20-30 километра в час.
Прилепите висят с главата надолу, когато спят или си почиват. Роб Майс, директор на Организацията за опазване на прилепи в Мичиган, казва, че теглото на им не е достатъчно голямо, за да повлияе кръвното налягане в мозъка. Малките прилепи са с тегло около 2 грама, най-големите - около 1 килограм, т.е. реално гравитацията нямала ефект върху мозъчното им налягане. Знаем, че голе-е-еми колонии прилепи живеят на тъмно - в пещери - и излитат от пещерите по залез слънце, за да се нахранят.
Ориентирали се чрез ехо-локация. Непрекъснато издавали звуци с носа или устата си; звуци с честота от 12 до над 150 килохерца, което е над честотата чувана от нас, хората. А с големите си уши слушали ехото. За няколо хилядни от секундата нервната система на всеки прилеп може да разграничи собственото ехо от ехото на всички останали прилепи, да го анализира и да даде ответна реакция !!! Невероятно !!! И това става по време на полет със скорост над 20 километра в час !!! С тази безпогрешна ориентация за разстояние до какъвто и да е предмет, включително и до вкусно насекомо, прилепите ядат милиони насекоми и помагат да се намали употребата на пестициди. Прилепите пазят хората от малария, която се пренася от комарите. Прилепите помагат за опрашването - така, както пчелите и пеперудите. Определени видове се хранели с полен и нектар от цветовете на банани, авокадо, манго и така ги опрашвали. А за да се предпази реколтата от други видове прилепи, които обичали зрелите плодове, покриват дърветата с мрежи. В някои държави са направени специални пещери за хиляди прилепи, събират изкаканото – гуано - и го използват като тор за посевите, защото е много богат на азот и фосфор. Този тор от прилепи се продава. Ще добавя, че благодарение на дебелите слоеве гуано, в пещерите са запазени останки от обитателите им, т.е. прилепите помагат на археолозите да научат за живота на пещерните мечки и лъвове, както и за живота на нашите предци – на пещерните хора.
В централна и южна Америка имало 3 вида прилепи, кото пиели кръв от добитък – от крави и коне. Това било проблем, защото раните често се инфектирали. В Европа това също се случвало, но изключително рядко. Разбира се, за хората от Средните векове същества, които летят през нощта (когато птиците спят), същества, които живеят в пещери, с главата надолу, имат големи уши и нос, непрекъснато се плезят, през зимата са неподвижни (телесната им температура, която е като на всички бозайници - около 37оЦ спада и са в летаргичен сън), а напролет оживяват, ще са герои на страшни приказки край огнището. Но в Ориента прилепите са символ на късмет, щастие и дълъг живот. Защото някои видове живеят до 30 години! Животът в големи групи е довел до дългия им живот. Защото, ако няколко прилепа се заразят, цялата група ще се зарази, болестният процес ще мине едновременно във всички индивиди и ще се изгради имунитет. Животът в големи групи е довел и до синхрон в половата активност, зачеването, раждането, лактацията и отбиването на малките, което увеличава шансовете им за оцеляване. Прилепите раждат по едно малко, което суче от млечна жлеза, държейки се с крачета около кръста на майката.
