И тази година се извъртя... Нека припомня от кога, кога и как се празнува Нова Година. Различните цивилизации са посрещали новата година по време на значимо астрономическо или селскостопанско събитие.
Най-ранното регистрирано празненство в чест на новата година датира отпреди 4000 години. Във Вавилон празнували новата година при първото новолуние след пролетното равноденствие. Обикновено това става в края на март и се отбелязва с 11-дневен фестивал (Акиту). Празникът бил посветен на победата на бога на небето Мардук над богинята на морето Тиамат и на него се решавало дали владетелят да продължи управлението си или бил избиран нов цар.
Римляните, като вавилонците, също следвали лунния цикъл и празнували през март до 46 г. пр.н.е., когато император Юлий Цезар въвел Юлианския календар. 1 януари става първи ден от годината в чест на римския бог на началото Янус. Месец януари носи неговото име Янус или януари. Бог Янус имал две лица и можел да гледа едновременно в миналото и в бъдещето; в изминалата година и в идващата година.
На Нова година жителите на Микронезия сменяли имената си и си ги съобщавали един на друг на ухото. Така злите духове, които искали да попречат на щастието и богатството, щели да се объркат. В този момент трябвало да се бие барабан. Така духовете със сигурност нямало да чуят кой как се казва. Е, за365 дни щели да узнаят името и затова на следващата година ритуалът се повтаря.
Интересна гръцка традиция е, когато се отива на гости в новогодишната нощ, да се носи хубав гладък камък. Колкото по-голям и тежък, толкова по-добре. Подарявал се на домакина, за да бъде портфейлът му тежък като камъка. Датчаните се качвали на стол и скачали в новата година.
Шведите цяла година събирали спукани и нащърбени чинии и чаши и в новогодишната нощ ги оставяли пред вратите на съседите си. Колкото повече били парчетата, толкова повече късмет щял да се усмихне на съседите.
В Колумбия и Еквадор обикаляли квартала с куфари, за да се сбъдне мечтата за желано пътешествие.
В Иркутия отбелязвали Нова година като се гмуркали, а температурата на въздуха била около минус 20 градуса!
И в България на Йорданов ден скачат в ледените води, за да извадят кръста, хвърлен от свещеника. Според поверието този, който го извади, ще е здрав и щастлив през цялата година.
Това, което липсва в Австралия, е цъфнало дряново дърво и сняг по него. Затова сурвакницата се прави от дрянов клон и с нея сурвакарите тупат по гърба – за да мине в човека силата на дървото, което цъфти в студ и мраз.
ДА СМЕ ЗДРАВИ, РАБОТЛИВИ И ЧОВЕЧНИ!
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
