Вниманието на австралийците е насочено към първия бюджет на лейбъристкото правителство харочена за 25 октомври – и най-вече към това какво ще стане с третия етап от намалението на данъците започнато от предишното правителство на коалицията.
Законодателството, прието през 2019 г. с подкрепата на тогава в опозиция лейбъристка партия, въпреки резервите й към намаляването на данъците предвидено да стартира през 2024-25 г.
По време на предизборната кампания Министър-председателят Антони Албанези обеща „да няма промяна“ в данъчната политика, но сега правителството му ще срещне силна съпротива от опозицията, ако съкращенията бъдат отложени или изменени.
През май 2018 г. - министър-председател беше Малкълм Търнбул, а негов ковчежник беше Скот Морисън. Тогава Коалиционното правителство обяви около 300 милиарда долара данъчни облекчения за 10 години, насочени към икономически стимули и връщане на така нареченото „пълзене на данъците“ – или ефекта от нарастващите заплати, които поставят хората в по-високо облагаеми данъчни групи.
Всичко това обаче беше обявено на фона на съвсем различно фискално състояние, отбеляава Даниел Ууд от института Гратан. Според него оттогава всичко така се е променило и едва ли има нещо актуално в настоящата ситуация.
„Този пакет беше изчислен в период, в който очаквахме да видим бюджетни излишъци за цялото това десетилетие. Вместо това излязохме от COVID рецесията със значителни нива на държавен дълг и структурни бюджетни дефицити за далеч в бъдещето.“
Съкращенията на Етап едно и две реализираха ползи в целия спектър на фискалното състояние на Австралия.
Третият етап би бил от полза за всеки, който печели над 45 000 долара, но според доцент Бен Филипс от Австралийския национален университет най-облагодетелствани ще бъдат тези в горния край на скалата за заплати.
„Ако получавате, да речем, 200 хиляди долара на година, получавате намаление на данъка с около 9000 на година, докато някой със среден доход от около 60 до 70 хиляди би получил три или четиристотин долара на година. "
Хората, които печелят до 45 000 долара годишно, няма да видят промяна в ставките на данъка върху доходите си.
Но след юли 2024 г. настоящите групи от 32,5 и 37 процента се прехвърлят в една група от 30 процента.
Това ще обхване всички, които печелят между 45 000 и 200 000 долара годишно, над която сума влиза в сила новият праг за най-високата данъчна група от 45 процента.
Бизнес групите са сред онези, които настояват съкращенията започнати от коалицията да продължат напред, докато сред онези, които настояват пакетът да бъде отменен, е партията на Зелените, които твърдят, че ще „засилят неравенството“ и ще разширят разликата в заплащането между половете.
Третият етап от данъчната реформа ще струва на правителството 17,7 милиарда долара през първата му пълна година, според парламентарната бюджетна служба. Загубените приходи ще нараснат до 36,9 милиарда долара до 2033 г. Общата загуба на приходи пък ще възлезе на 243,5 милиарда долара.
Много икономисти - като Бен Филипс от Австралийския национален университет - казват, че променените икономически обстоятелства са убедителни аргументи.
"Не мисля, че трябва да се продължи с третия етап. 18 милиарда долара са голям дял от прогнозирания дефицит. Знаем, че имаме и други разходи - Национална осигурителна схема за инвалидност, грижите за възрастните хора. Друга област, която изисква допълнителни разходи е търсенето на работа което е твърде по-ниско от необходимото."
Много старши икономисти изразиха разочарование от зависимостта на държавните приходи на Австралия от данъците върху доходите при едни от най-високите данъчни ставки в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Професор Робърт Бройниг от Крауфордският факултет за публична политика в Австралийския национален университет каза, че има постоянни призиви за разширяване и задълбочаване на данъчната система.
„Можем да помислим за повишаване на GST до 12,5 или 15 процента - може би в комбинация с намаляване на данъците на третия етап. Смятам, че преминаването от гербов налог към поземлен данък е политически осъществимо.“
Данъчната реформа винаги има потенциала да бъде политически проблематична. Ярък промер за това проблемите, с които британски премиер Лиз Тръс се сблъска, след като министъра на финансите Джереми Хънт отхвърли повечето от пред;ожените от нея фискални мерки, заявявайки, че "не е правилно" да се заемат пари за финансиране на данъчни облекчения, което да доведе до рязко покачване на цените.
