Не всеки счита себе си за художник, но все пак рисуването е нещо, което всички сме правили като деца.
Проучванията са установили, че изразяването на нашето въображение чрез артистични средства е едновременно психически и физически полезно, особено когато хората остаряват.
Халина Покора още от дете в Полша обича изкуството, но обстоятелствата на живота й са я възпрепятствали да осъществи своята мечта докато тази година, след като е отгледала три деца и сега е баба на четири внука, тя отново взе четката за рисуване в ръка.
На 59 г. Халина работи като дизайнер в Бризбейн.
Работата й включва прецизни технически чертежи и й дава голямо удовлетворение.
Изкуството, от друга страна, я пренася в един различен свят, за който тя казва, че е чакала през целия си живот.
Учител на Халина е Шчепан Урбанович, който споделя подобна съдба с нея. Неговата страст към рисуването за дълго е била погребана заради страх от неизвестното.
Дори на 52 години, очите на Шчепан светват, когато той говори за живопис.
Състоянието на радост и удовлетворение е точно това, което Маргарет Рола иска пациентите й с деменция да преживеят в двата дома за възрастни хора в Нов Южен Уелс, в които тя прилага своята 12-седмична програма за рисуване.
Резултатите, които тя постига с програмата си, са забележителни при хора с физически и когнитивни увреждания.
