Отрицателен демографски прираст и сериозни проблеми в резултат показва демографската карта на Балканите.
Какво е положението в отделните страни и как те, включително България, опитват да се справят с предизвикателствата?
Турция е единствената страна, която има реален положителен темп на прираст на населението от 1.32 процента за миналата година. Но тя има балкански територии, обаче не е същинска балканска страна.
Другата държава с положителен прираст е Северна Македония. Тук обаче трябва да се отчете друга специфика. Прирастът е едва 0.02 на сто, толкова малък, че може да е статистическа грешка. И това е прираст не на самите етнически македонци, които реално намаляват, а на македонските граждани албанци и турци. За тази картина, освен раждаемостта, спомагат и фактът, че самите македонци се изселват сравнително интензивно, а в същото време там се заселват албанци от Албания и Косово.
С това се изчерпва положителния прираст на Балканите
В Румъния и България. За Румъния прирастът на населението през 2018 е – 0.73, а за България е – 0.71.
В Румъния това е свързано с отчетената най-ниска раждаемост през последните 50 години. Нямам повече данни за тамошната демографска динамика, но за българската имам и то от 60-те години насам.
Веднага прави впечатление, че трайната тенденция на спад в прираста започва през 1967, а от 1987 вече става и отрицателна, тоест, задържа се вече 32 години.
Неслучайно според Фонда на ООН за населението, България е страната с най-бързо намаляващо и застаряващо население в света.
Ако трябва да обобщим политически тези данни, това значи, че комунистическата диктатура постави здравата основа за българския демографски срив и никакви усилия в годините на посткомунистическия преход не успяха да поправят нещата.
Политически анализ на Пламен Асенов.
Най-слабата тенденция на отрицателен прираст сега е в Албания – 0.06 на сто. Със сигурност обаче това е феномен на новите времена, тоест, отрицателната тенденция се дължи най-вече на голямата миграция, основно към страните от Западна Европа, станала възможна за албанците след рухването на комунизма.
Гърция, Хърватия и Сърбия пък са на почти едно и също средно ниво, при тях тенденцията на отрицателен прираст е между – 0.46 и – 0.35.
В сравнение с България обаче, тези страни правят опити реално да се преборят с проблема, като залагат на различни схеми, най-често – финансови стимули за раждане и отглеждане на деца.
Най-много пари в това отношение раздава Сърбия, която, освен всичко друго, за отглеждането на трето дете плаща на родителите по 100 евро месечно в продължение на 10 години, а за четвърто дете – по 150 евро.
Гърция пък е по-гъвкава, като комбинира система от еднократни помощи с облекчения както на преките, така и на косвените данъци.
Като цяло обаче от данните може лесно да се види, че общата болест на Балканите е миграцията, фактът, че много хора не се чувстват добре в родината и заминават да търсят щастие другаде.
