Key Points
- Има много неписани правила за това какво се смята за учтиво, подходящо или грубо.
- Разликите в етикета могат да представляват бариера пред имигрантите, които се опитват да проникнат в определен социален или професионален кръг.
- Някои мигранти признават, че са научили „по трудния начин“ какво се смята за обидно в Австралия.
Етикетът обикновено се определя като обичайния кодекс на това, което се счита за учтиво поведение и добри маниери в определено общество, култура или сред членовете на определен социален или професионален кръг.
Аманда Кинг е основател на Australian Finishing School. Тя учи хора от всякакъв културен произход какво представляват нормите на етикета и приемливото поведение в контекста на Австралия.
"Етикетът е около поведението и нормите, които се очакват да бъдат спазвани в обществото“, обяснява тя.
„Да имаме добър етикет се свежда до няколко много прости принципа и това може да се отнася до външния ни вид и до общото ни отношение, което съставлява цялостния ни образ.“
Г-жа Кинг обаче смята, че в Австралия етикетът зависи от вашата конкретна среда и обстоятелства.
„Ние сме демографски и културно по малко от всичко от целия свят. И така, ние имаме английски етикет като база, но в културно отношение също така включваме европейски етикет и американизми, така че сме се изградили сами за себе си, но от друга страна сме и част от света“, добавя тя.
Г-жа Кинг вярва, че е изключително важно имигрантите да се научат да следват приетите, макар и понякога неписани протоколи и правила, за да проникнат в определени професионални или социални кръгове. Тя обяснява, че „основната азбука“ на етикета включва външен вид, поведение, маниери на хранене и комуникация.
Комуникацията е истинският ключ - как да бъдеш умел събеседник. В крайна сметка това е доста трудно, когато английският може да не е вашият първи език.Amanda King, etiquette expert and instructor
Asking prying questions could land people into uncomfortable territory. Credit: Getty Images/NicolasMcComber
Най-голямото НЕ е задаването на нарушаващи личното пространство въпроси
Едно от най-важните неписани правила за това, което се смята за „добри обноски“ в Австралия, включва избягване на задаването на въпроси, които се считат за неуместни или табу, тъй като могат да накарат другите да се чувстват неудобно.
Тези въпроси могат да включват искане на информация, свързана със семейно положение, финанси, религия и политика, наред с други неудобни теми.
„Хората искат да говорят с хора, за да намерят общ език, за да могат да се свържат едни с други. Така че трябва да говорим за други теми, а не за теми засягащи много лични въпроси, които могат да се окажат доста обидни за някои“, обяснява г-жа Кинг.
Всяка култура обаче има различен стандарт за това, което се счита за подходящо или неподходящо. Някои дългосрочни имигранти признават, че са научили „по трудния начин“, че въпросите, които са културно приемливи да се задават в техните страни на произход или културен контекст, се смятат за обидни в Австралия.
Уйнмас Ю е родом от Хонг Конг и живее в Австралия от десет години. Той казва, че в Китай не е необичайно хората да коментират формите и телата на другите.
„Имаме родители или баби и дядовци, които ни казват „Добре, трябва да ядеш повече“ или „трябва да ядеш по-малко, защото изглеждаш дебел или слаб.“ Но когато пристигнах в Австралия, осъзнах, че някои хора може да приемат това изказване много лично или обидно, така че те наистина не обичат да коментирате формата на тялото им или дори колко ядат.
Knowing the rules of etiquette can help avoid feeling awkward at gatherings. Credit: Getty Images/CatLane
Тя добавя, че е нормално и напълно приемливо да попитате хората, които току-що сте срещнали за семейното им положение, дали имат деца или не, и защо.
„ Ако една двойка е женена за повече от 9 месеца и все още няма бебе, хората питат … „защо?“ „Има ли проблем?“ … а мисля, че това тук в Австралия е толкова неуместно“, казва Сара, докато избухва в смях.
„Те дори питат жената кой е нейният лекар или предлагат тя да смени лекаря си за да й помогнат ако има проблем!“, допълва Сара. Това е нещо, което в Австралия се счита за навлизане в личното пространство.
Важен ли е етикетът при търсене на работа
Непознаването на негласните правила на етикета също може да представлява бариера за имигрантите на работното място или при търсене на работа.
Фабиола Кембъл живее в Австралия от 18 години. По произход е от Венецуела. Сблъсквайки се с проблемите при намирането на работа особено при жените, тя основава Professional Migrant Women през 2019 г.
„Целта на организацията беше да се затвори информационната пропаст сред жените имигранти и тяхната професионална заетост, като се има предвид, че има много жени професионалисти, безработни или не напълно заети. На тези жени не им липсваха умения или опит, това, което им липсваше, беше разбирането как работи процесът на набиране на персонал тук, в Австралия.“
Networking etiquette is crucial when job hunting or in the professional workplace. Credit: Getty Images/Kosamtu
„Жените се научават как да продават себе си, да идентифицират своята стойност, но също така развиват умения да разказват за себе си и квалификацията си в съответствие с начина, по който трябва да го направят тук , за да си намерят работни места в Австралия.“
Това умение също попада под широкия общ знаменател на етикета. Г-жа Кембъл вярва, че културните различия могат да се превърнат в клопка за професионалистите имигранти, тъй като работата в организация, в нова среда и етикетът са нужни за изграждане на добри взаимоотношения.
Има определени неща, които научавате по трудния начин. Някои хора, може би поради своята култура, искат да бъдат възприемани като поемащи инициативата, но могат да изглеждат малко по-настоятелни и напористи от очакваното.Fabiola Campbell, Founder of Migrant Professional Women
Г-жа Кембъл обяснява, че е добра стратегия при търсене на работа да се разширява кръга от познати и преди да се бутате да се запознавате с един или друг човек е нужно предварително, с уважение и любезно да се иска тяхното съгласие за професионално свързване. Също така, когато се срещнете, оставете си да говорят първи за себе си.
„Дайте им възможност да разкажат своята история и вие да наберете нужната информация за себе си. Може би можете да попитате „Как намерихте първата си работа? Как попаднахте на работа в тази индустрия?“ Опитайте се да направите разговора приятен за другия човек, но и в същото време да можете да се поучите от него.“
Сред основните съвети на г-жа Кембъл за да избегнете обида, е да използвате редовно учтиви фрази като „моля“ и „благодаря“. Въпреки това, не казвайте тези думи многократно, тъй като това може да е твърде много или „прекалено“.
В някои култури постоянното извинение или казването на „благодаря“ са признаци на учтиво поведение. В Австралия обаче тези фрази трябва да се използват често, но не многократно и натрапчиво. Credit: Getty Images/RRice1981
Тя добавя, че можете да научите тънкостите на английския език и предпочитаните стилове на комуникация в Австралия, като поискате обратна връзка, тоест съвета на хората, с които се опитвате да комуникирате.
Аз питам хората дали се чувстват обидени или неудобно от моите въпроси или изказвания, за да могат те да ми дадат мнението си. По този начин мога да подобря комуникацията си и със сигурност следващия път да предам смисъла на желаното от мен послание.
Инструкторът по етикет Аманда Кинг съветва още, че в социални или професионални ситуации е много важно да сте навреме. Ако закъснявате за някое събиране или за среща е добре да уведомите домакина поне 15-20 минути предварително. Също така се уверете, че когато се представяте на другите го правите ясно и уверено и когато общувате с тях поддържате постоянен зрителен контакт с тях.
Г-жа Кембъл също споделя, че имигрантите не трябва да се стресират, а да се чувстват спокойни, тъй като много от тях имат опит в общуването с хора от различен културен и езиков произход.
„Повечето хора в Австралия имат контакт с имигранти и особено имигранти с английски като техен втори език. Те със сигурност може да разберат, че някои хора не мислят да ги нагрубят с изказванията си, но просто може да нямат нужните езикови умения, за да предадат нещата, които искат да кажат по правилния начин“, заключава г-жа Кембъл.
