Текстът на забравена стара градска песен в изпълнение на Стоян и Катя Миленкови е пълен със закачливи сексуални намеци и визира появата на прочутия дирижабъл „Граф Цепелин” над София през 1929 г. Събитието трае само 20 минути, но възторжени тълпи, зяпнали небето, отрано се стичат по улиците, учениците са освободени от занятия, за да видят чудото, Министерският съвет спира заседанието си, за да се насладят и господа министрите на гледката, а камбаните на „Александър Невски” бият празнично. Това обаче всъщност е втората поява на цепелин над София. Първата е през 1915, през Голямата война, когато край Ямбол е построен и хангар за немски военни цепелини.
А има и сценка, чрез която ние, българите, даваме печален принос в кратката, но динамична история на този вид въздухоплаване. Сценката точно илюстрира духа на разрушение, втъкан в нашия национален характер. През 1916, по време на мисия, един от немските цепелини се разбива край Горна Оряховица и загиват 8 души от екипажа. Докато властите сколасат да дойдат на мястото обаче, пъргавите нашенци от околностите се втурват, нарязват и разграбват богатата плячка – огромното количество прекрасен копринен плат, с който е обвита леката алуминиева конструкция на цепелина. После хората масово си шият дрешки и ходят докарани – сякаш се фукат с мародерството си. Толкоз за допирните точки между великото и жалкото или относно спора кое от двете вирее по-добре у нас.
Фердинанд Адолф Хайнрих Август Граф фон Цепелин е роден през 1838 година в благородническо семейство.
През 1874 година Фердинанд фон Цепелин нахвърля в дневника си предварителната концепция за създаването на дирижабъл с твърда конструкция, а през 1887 изпраща на краля на Вюртенберг предложение за използване на въздушни кораби за военни цели. Междувременно обаче, макар да расте в службата, става генерал и командир на конна бригада, той проявява все повече критичност към закостенелия висш генералитет и си навлича все повече неприятности. През 1890, едва на 52-годишна възраст, Цепелин е принуден да подаде оставка и ранното пенсиониране като генерал-лейтенант му дава възможност вече изцяло да се отдаде на разработката на своя модерен дирижабъл. Луфтшиф Цепелин, по-известен като LZ-1, се появява на бял свят 10 години по-късно. Въздушният кораб е дълъг 128 метра и е с формата на наденичка. Той има два мотора от по 15 конски сили и заради малката мощност успява да се задържи във въздуха едва 18 минути, преди силен порив на вятъра да го свали. Но полетът е голямо постижение, ето как го описва един развълнуван репортер: „Граф фон Цепелин, здрав 62-годишен мъж, бивш кавалерийски командир с мустак като на морж, блеснали очи и бяла шапка на морски капитан, заявява: Аз не съм цирков ездач, който с този полет дава представление за публиката, аз върша сериозна работа за моята страна”.
Макар в следващите години графът да минава през разни перипетии, свързани най-вече с липса на пари, неговите цепелини, както публиката вече нарича всички дирижабли с твърда конструкция, се усъвършенстват и LZ-4 лети цели 12 часа над Германия и Швейцария. Всички са въодушевени, през 1908 крал Вилхелм и кралица Шарлоте са пасажери при петия полет на LZ-4, а Фердинанд основава компания за производство на своите прелестни въздушни китове. Начело на компанията е Алфред Колцман, който мисли нашироко и създава филиала „Германска въздухоплавателна транспортна корпорация”, като убеждава графа във възможностите цепелините да се използват за граждански цели – за пренасяне на пътници, товари и поща. Работата наистина се разраства и през 1914 година например цепелините извършват 1588 полета, с които са превозени над 34 000 пасажери. При това те не се ограничават само в Германия, а обхващат голяма част от Европа и прехвърлят океана, като стигат до Бразилия и САЩ.
Разбира се, основна цел на въздушните гиганти си остава използването във военната сфера. Постепенно немската армия започва да се събужда за техните предимства и през същата 1914 от произведените общо 25 цепелина, купува 19. В Първата световна война те се използват главно за разузнавателни полети и бомбардировки, макар че приложението им е относително ограничено от бързото развитие на самолетите, които се оказват по-бързи и маневрени. Самият граф Цепелин умира през 1917, преди края на войната и всъщност не успява да види най-големите триумфи и най-големите трагедии на своите въздушни деца. През 1928 наследниците му създават знаменитият LZ-127, в негова чест наречен „Граф Цепелин”. Той е дълъг 236 метра, диаметърът му е над 30 метра, има пет двигателя „Майбах” с по 530 к.с. всеки и достига скорост до 128 км/ч. „Граф Цепелин” 11 пъти пресича Атлантическия океан и прави околосветско пътешествие, при което изминава 35 хиляди километра за малко над 300 летателни часа. През 1936 е създаден LZ-129, най-големия и най-прочут в света цепелин – „Хинденбург”. На следващата година неговата ужасяваща катастрофа в Ню Йорк практически слага край на масовото производство и широкото използване на тези забележителни летателни апарати. Все пак, много години по-късно, една от най-великите рок-групи в света ще се нарече „Led Zeppelin”, ще озаглави първия си албум LZ-1 и ще сложи на обложката му потресаваща снимка от трагедията на цепелина „Хинденбург”.
