Картините на испанския художник Хосе Викториано Кармело Карлос Гонзалес-Перес са емблематични, когато става дума за върховите постижения на кубизма и се продават за десетки милиони долари.
Широката публика обаче изобщо не знае името му...
Нещата се подобряват, но съвсем малко, ако се уточни, че говорим за човека, по-известен като Хуан Грис.
Някои критици го наричат „третият кубист” и го нареждат след Пикасо и Брак.
Това обаче е класиране по-скоро по реда на появата им във времето, а не по качеството на тяхната работа, разбирането им за кубизма и приноса им за развитието му като един от най-значимите художествени стилове на модерната епоха.
Други критици се питат как ли би се развил творческият път и докъде би стигнала славата на Хуан Грис, ако не беше умрял твърде млад, на няма и 40, а като Пикасо бе доживял до патриаршеските 90.
Примамлив въпрос, макар напълно безсмислен от практическа гледна точка.
Но не е ли, впрочем, такова и цялото човешко изкуство – мираж от цветни сенки, които лъстиво танцуват по черните стени в пещерата на реалността, разказва Пламен Асенов в творческата си рубрика „Великите европейци“ излъчена по БНР Пловдив.
