„Слоновете са заразни” – тази забележителна фраза напоследък не ми дава мира. Сън не ме хваща да мисля какво може да значи и чии блестящо ненормален мозък е успял да я роди ей така, от нищото.
Тя се приписва на сюрреалиста Пол Елюар, но не е негова. Доколкото разбрах, има африкански произход, а Елюар само я цитира в тънката книжка „152 припомнени притчи”, която през 1925 година издава заедно с Бенжамин Пере, друг ентусиазиран дадаист и сюрреалист.
„Който спи с папата, трябва да има дълги крака” – и тази си я бива, нали? А в книгата има още много – истински бисери, подбрани така, че да отговарят на заявеното от сюрреалистите намерение да разтърсят здраво света на мисленето и изкуството.
„Никой не плува в гората” – твърди друга от тези мъдрости. А моята любима е: „Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя”.
Как да не сети човек за коаните от великата „Книга на промените” на китаеца Лао Дзъ. Или поне за Питер Брьогел - Стария, който още през 16 век нарисува своите знаменити „Нидерландски пословици” и изпревари сюрреализма с близо 400 години.
