На 29 май 1919 година британският астрофизик Артър Едингтън снима пълно слънчево затъмнение и регистрира изкривяването на звездната светлина от гравитационното поле на Слънцето.
Това първо доказателство за Общата теория на относителността на Айнщайн предизвиква голям интерес не само в научните среди.
Едингтън е медийна звезда, но веднъж журналист, скептичен към ползата от цялата работа, подхвърля, че не си струва труда, защото на света има само трима души, които разбират тези заплетени теории.
На което Едингтън отвръща: „Трима ли? Аз и Айнщайн – да, но, за Бога, кой е третият?”.
Е, третият се казва Жорж Льометр. Той е белгиец, тогава на 25 и още учи физика и математика, а паралелно с това се готви за Бога, тоест, за свещеник.
В творческата си рубрика „Великите Европейци“, излъчена по БНР Пловдив, Пламен Асенов разказва как 9 години по-късно Льометр развива блестящата идея за разширяващата се Вселена, погрешно приписвана на Едуин Хъбъл, а през 1931 слага фундамента на съвременната космология с теорията си за Първичния атом или Космическото яйце - познатата като The Big Bang Theory или Теория за Големия взрив.
