Вернер фон Браун цял живот следва мечтата си. Обикновено смятаме, че това е добро, доколкото е една от пътеките за постигане на щастие.
Вече не знам дали е така. Защото великият германски ракетостроител е крещящ пример как мечтата успява да се съчетае прекрасно с науката и обратно, но как двете не се съчетават с морала.
От друга страна, трябва да сме наясно, че ако фон Браун беше следвал морала, човечеството още нямаше да е покорило най-високия си връх – да излезе в Космоса, да стъпи на Луната, да се превърне в небесен пътешественик.
Оправдават ли тези постижения средствата, използвани за постигането им – въпросът за моралния релативизъм виси над главата на всеки, който се докосне до живота и делото на знаменития мечтател, разказва Пламен Асенов в творческата си рубрика „Великите европейци“ излъчена по БНР Пловдив.
