Президентските избори се отличават от парламентарните заради силния мажоритарен елемент.
Един кандидат за народен представител може и да не бъде ярка фигура, да няма привлекателна визия, ораторски умения, опит в политиката, стратегическо мислене или някакво особено признание от страна на обществото.
Достатъчно е да бъде експерт в някаква сфера, за да върши народополезна дейност в Парламента, а може дори да е просто удобен или симпатичен на партийните шефове.
Такъв човек се избира лесно в общия кюп на партийните листи.
Нещата с президента обаче изобщо не стоят така - той задължително трябва да има силно индивидуално присъствие, да познава и да го познават, да притежава собствено влияние, а не да свети с отразената партийна светлина.
Тази година подобна фигура на президентските избори в България няма!
Какво е съотношението на силите и какви са очакваните резултати?
Политически анализ на Пламен Асенов.
