На10 декември света отбеляза 70 години от ратифицирането на Всеобщата декларация за правата на човека.
Документът, изготвен след Втората световна война, излага за пръв път основните права и свободи, на които имат право всички човешки същества.
Всеобщата декларация за правата на човека е международен документ, който гласи, че правата на човека са универсални и се ползват от всички хора, без значение кои са те или къде живеят.
Тя беше приета от Общото събрание на ООН в Париж на 10 декември 1948 г.
Австралия изигра ключова роля, като една от осемте държави, участващи в изготвянето на документа. Ръководител на австралийската делегацията в ООН по това време доктор Еват, който беше и председател на Общото събрание при приемането на документа.
Преди Втората световна война всяка държава се смяташе за суверенна страна и това, което се случваше в границите на дадена държава, зависеше само от нея.
Но след Втората световна война и събитията които я предизвикаха, беше взето решение да се въведат международни закони за правата на човека.
Заместник-директорът на Центъра за правата на човека "Кейстън" към Юридическия факултет на университета "Монаш" професор Пола Гербер описва декларацията като "наръчник за живота в света".
Декларацията включва граждански и политически права, като например правото на живот, на свобода, свобода на словото и неприкосновеността на личния живот.
Тя включва и икономически, социални и културни права, като правото на социални грижи, жилище и здравеопазване.
Страните не са задължени по закон да спазват декларацията, но Професор Гербер твърди, че тя се е превърнала в основен документ за международната защита на правата на човека.
