Поредна руска провокация се разигра около 24 май, денят на българската писменост и култура, със скандална изложба в София и изказване на руския патриарх Кирил в Москва, което фалшифицира историята.
Покрай редовните скандали около 9 септември, 3 март или 8 май, сега Русия посегна и към най-знаковия символ на България – писмеността.
Каква е целта на подобни атаки и има ли смисъл да се реагира остро на тях?
Политически анализ на Пламен Асенов.
Поредна руска провокация, както я определиха историци и наблюдателим, бе организирана чрез изложбата „Изворът на славянската култура” на Руския културно-информационен център в София. В нея братята Кирил и Методий са представени като „реформатори на славянската азбука”, „създатели на църковно-славянския език” и „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”.
А скандалното, освен, че приносът на България за каквото и да било, изобщо не е споменат, е фактът, че и трите неща, казани за светите братя, не са верни, а са опит да се изкриви истината в руска полза.
Кирил и Методий не са „реформатори на славянската азбука”, защото такава азбука тогава не съществува, та да бъде реформирана. Те създават глаголицата, с която Византия иска да приобщи западно-славянските племена в днешна Моравия, Словения и Хърватия. Кирилицата, на която и днес пишат в Русия, е дело на Климент и Наум, учениците на Кирил и Методий, дошли в България.
От България техни ученици я носят в Киевска Рус, днешна Украйна, където първият митрополит е българинът Михаил. Московска Рус тогава няма, московското княжество се появява едва през 15 век.
Второ, няма как Кирил и Методий да са създатели на църковно-славянския език, защото това е руска имперска измислица от 19 век. Езикът, на който са преведени книгите, пренесени от България в Киев, а оттам – в Москва, е старобългарският.
После той се порусначва, остава език на богослужебните книги и след няколко века през манастирите се връща в България - но вече е различен от актуалния български.
Най-опашатата от трите руски лъжи за Кирил и Методий обаче е, че те са „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”.
Братята доказано не са стъпвали там, а и да искат – не биха могли, защото през 9 век никаква Русия не съществува.
